Ярджиловци

Ярджиловци

География

Намира се на 10 километра западно от Перник по пътя през Батановци за Брезник. Селото е разделено на две части -основната на западния бряг на Конска /граовската/ река и по-малката наименована Кръстина махала, която е най-старата част и в нея е черквата гробището.Основната част на селото е в североизточното подножие на планината Черна гора /Църна гора/ висока 1129 метра -връх Тумба. От селото се вижда добре находящия се на около 500 метра от тумба връх Китка - 1117 метра, до който се стига с ходене за 2 часа.На този връх има останки от средновековно крепостно съоръжение.От него се спускат радиално поне десетина дола, водата в които обикновено през лятото пресъхва. През останалото време на годината те пълнят два язовира находящи се над селото. Наречени са съответно от местните"стар" и "нов". По новия е по-голям и се нарича "Осломе",на името на селце върху което е бил построен. Осломе е едно от трите съставните селища, от които преди повече от 300 години е било създадено днешното Ярджиловци. Населяващите околните села селяни му викат още "Китай" поради многолюдността му в миналото.

Културни и природни забележителности 

Селото е сравнително голямо /около 800 жилищни имота /и все още пълнокръвно. Има действащо училище, което се намира в основната му част. От него са излезли през април 1944 година 17 души партизани наведнъж. 11 от тях не са се върнали след 9-и септември. В тяхна чест е построен паметник костница в "Кръстината махала" на кръстопътя между щосето Перник-Брезник и идващото от основната част на селото шосе, което продължава за село Витановци. На 28 август всяка година "Успение богородично" по юлианския календар в селото се провежда събор. Официалното тържество по повод на съобора, незнайно защо се провежда обаче вечерта на 27 август. Селото е било основано преди повече от 300 години на сегашното му място, като за целта турците събрали пръснатото на три паланки население от околностите му. Едни от най-старите фамилии основатели на селото са Карини а също така и Боцини, чийто родоначлинк се е казвал "Боце". Друга известна фамилия, която е живяла на мястото при създаването на селото е Чакрини. Малко преди създаването на селото родоначалника на последната със звучното име Чакра се е преселил заедно с челядта си от село "Църна трава" намиращо се около 20-30 км навътре от сегащната граница в територията на Сърбия. По турско в селото не е успял да се засели нито един турчин или циганин. Имало опит да бъде установен, като постоянен жител в това чисто българско село, назначен за поляк турчин. Легендата говори, че ярджиловчани го удавили в реката, като представили смъртта му пред властта за нещастен случай. Опитите на това място да се заселят цигани е бил осуетяван с обикновен пердах, за който все още носят спомен някои по-стари представители на малцинството дошли да търгуват на ярджиловския събор. В землището на селото в края на робството е било създадено черкезко селище, но обитателите му са били изгонени през времето на така нареченото "шопско въстание" по време на освободителната война и повече никога не са се върнали.

Сравнително ниската, обширна и полегата планина Църна гора в чието подножие е разположено селото предоставя почти неограничени възможности за развъждане на дребен и едър добитък. Равнината около река Конска и заравнените била на хълмовете около селото дават добра възможност за земеделие, включително и поливно. Вдясно от пътя между селото и язовир Осломе има тракийска могила с диаметър около 70 метра и висока около 5-7 метра, което говори за добро благосъстояние на населяващите местността Граово още преди Христа. Ярджиловци е в центъра на областта Граово и може би е най-типично село от този регион. Населението се състои от потомци на траки, славяни и печенези. Последните са били заселени по тези места още по врремето на първата българска държава, като съюзници на българските владетели. Мъжката граовска носия с характерното "менте" над белите беневреци почти на 100% се покрива с облеклото на населяващите степите на северното черноморско крайбрежие през 9 век печенези. По това граовци се отличават от дошлите по - късно през втората българска държава съседното Софийското поле шопи, които са потомци на куманите, племе сродно но не идентично на печенезите.