dnes.dir.bg - Поредната класна стая, поредната кървава баня
Поредната класна стая, поредната кървава баня. Виненден не е кипящ от живот град, нито общност, белязана в миналото от насилие, пише Роджър Бойс във вестник "Таймс", цитиран от БТА.
В този тих и спокоен край на Югозападна Германия живеят едва 26 000 бюргери. Училищата нямат проблеми с наркотиците, а учениците поздравяват учителите по коридорите с учтивото "грюс гот" (Здравейте в името на Бог), отбелязва авторът.
Всъщност Виненден, който сега брои и оплаква загиналите си деца, дори не е жертва на рецесията. Наистина, магазините за автомобили и работилниците, разпръснати в околността (фабриката на "Порше" се намира наблизо) са притиснати от кризата и съкращават работници. Вчерашните убийства обаче изглежда са свързани повече с вътрешния мир на Тим Кречнер, въоръжения 17-годишен младеж, отколкото с околния свят. Защо никой не е забелязал, че има тийнейджър, който се намира на ръба на лудостта? Също както при подобните касапници във Финландия (20 души бяха убити там при две стрелби в класни стаи - през ноември 2007 и септември 2008 г.), изглежда ставаме свидетели на срив в комуникацията между родителите, децата и училищата.
Първият случай на стрелба в училище, за който си спомням, беше в Ерфурт през април 2002 г. Тогава вината беше хвърлена върху американската култура, подтикваща към насилие, внесена посредством интернет. Един затворен 19-годишен младеж, вманиачен по компютърни игри с насилие и посещаващ клуб по стрелба, изля гнева си на персонала и учениците, като откри безразборна стрелба. Тогава, както и сега, бяха отправени политичеcки призиви за по-строг контрол над бруталните видеоигри и притежанието на оръжие. При по-задълбочено разследване обаче стана ясно, че младежът, без знанието на родителите си, е бил скъсан на изпитите и е бил изключен от училище около година, преди да направи кървавата баня. Родители, които не забелязват, че синът им не ходи на училище? Училище, което не си прави труда да ги информира?
При разследването във Финландия на извършеното през 2007 г. от Пека-Ерик Аувинен убийство стана ясно, че той е бил тормозен в продължение на години и се е подлагал на лечение срещу депресия. В училището е имало психотерапевт, но младежът не могъл да си запише час. В миналото тормозените момчета плачеха зад заключените врати на тоалетните и планираха отмъщение. По мое време някои от тях ставаха преуспяващи бизнесмени или отиваха в Сендхърст. Те преглъщаха и подтискаха болката. Сега тормозените и нещастни тийнейджъри могат да потърсят утеха в интернет, където им се предоставя готова идеология. В случая с Аувинен това беше странна форма на кредото на Ницше за триумфа на най-силните. В своя "манифест" в "YouTube" той обяви гръмко, че "човечеството е надценено". Посланието се превръща в част от ритуала. Защо? Защото гарантира на убиеца някаква форма на интернет-популярност, а тази печална известност също е форма на отмъщение.
Германската полиция започна да търси в интернет, за да разбере дали и Кречнер не е оставил подобно послание. Тъжно е, когато човек трябва да търси отговорите на някои от най-сериозните проблеми на обществото, като се рови в "YouTube".
Поредната класна стая, поредната кървава баня. Виненден не е кипящ от живот град, нито общност, белязана в миналото от насилие, пише Роджър Бойс във вестник "Таймс", цитиран от БТА.
В този тих и спокоен край на Югозападна Германия живеят едва 26 000 бюргери. Училищата нямат проблеми с наркотиците, а учениците поздравяват учителите по коридорите с учтивото "грюс гот" (Здравейте в името на Бог), отбелязва авторът.
Всъщност Виненден, който сега брои и оплаква загиналите си деца, дори не е жертва на рецесията. Наистина, магазините за автомобили и работилниците, разпръснати в околността (фабриката на "Порше" се намира наблизо) са притиснати от кризата и съкращават работници. Вчерашните убийства обаче изглежда са свързани повече с вътрешния мир на Тим Кречнер, въоръжения 17-годишен младеж, отколкото с околния свят. Защо никой не е забелязал, че има тийнейджър, който се намира на ръба на лудостта? Също както при подобните касапници във Финландия (20 души бяха убити там при две стрелби в класни стаи - през ноември 2007 и септември 2008 г.), изглежда ставаме свидетели на срив в комуникацията между родителите, децата и училищата.
Първият случай на стрелба в училище, за който си спомням, беше в Ерфурт през април 2002 г. Тогава вината беше хвърлена върху американската култура, подтикваща към насилие, внесена посредством интернет. Един затворен 19-годишен младеж, вманиачен по компютърни игри с насилие и посещаващ клуб по стрелба, изля гнева си на персонала и учениците, като откри безразборна стрелба. Тогава, както и сега, бяха отправени политичеcки призиви за по-строг контрол над бруталните видеоигри и притежанието на оръжие. При по-задълбочено разследване обаче стана ясно, че младежът, без знанието на родителите си, е бил скъсан на изпитите и е бил изключен от училище около година, преди да направи кървавата баня. Родители, които не забелязват, че синът им не ходи на училище? Училище, което не си прави труда да ги информира?
При разследването във Финландия на извършеното през 2007 г. от Пека-Ерик Аувинен убийство стана ясно, че той е бил тормозен в продължение на години и се е подлагал на лечение срещу депресия. В училището е имало психотерапевт, но младежът не могъл да си запише час. В миналото тормозените момчета плачеха зад заключените врати на тоалетните и планираха отмъщение. По мое време някои от тях ставаха преуспяващи бизнесмени или отиваха в Сендхърст. Те преглъщаха и подтискаха болката. Сега тормозените и нещастни тийнейджъри могат да потърсят утеха в интернет, където им се предоставя готова идеология. В случая с Аувинен това беше странна форма на кредото на Ницше за триумфа на най-силните. В своя "манифест" в "YouTube" той обяви гръмко, че "човечеството е надценено". Посланието се превръща в част от ритуала. Защо? Защото гарантира на убиеца някаква форма на интернет-популярност, а тази печална известност също е форма на отмъщение.
Германската полиция започна да търси в интернет, за да разбере дали и Кречнер не е оставил подобно послание. Тъжно е, когато човек трябва да търси отговорите на някои от най-сериозните проблеми на обществото, като се рови в "YouTube".
Няма коментари:
Публикуване на коментар